Все по-често виждам хора, които използват понятията антика, винтидж и втора употреба грешно. И не ме разбирайте погрешно и аз обичам втори употреби, но всъщност винтидж неща имам само едно (и то е спорно да го нарека така), а антики… изобщо нямам.
Разбира се, най-очевидното е, че за втора ръка се смята абсолютно всичко, което е употребявано преди. Дрехи от майка ви, баба ви, от приятелки, както и такива от непознати в магазини и facebook групи. Много хора смятат всичко втора употреба за винтидж, но това далеч не е така.
Истината е, че и антиките, и винтидж нещата, реално погледнато са стари. В търговията тези термини зависят главно от годината на производство. Така дори и неща, които не са били носени/употребявани, могат да бъдат винтидж. Но пък това не прави всяко старо нещо винтидж или антика.
Често, когато заговорим за годината на производство на нещо, го правим с идеята, че то е по-здраво, по-добре изработено, по-интересно. Но това, че е старо, само по себе си не му добавя допълнителна стойност. В много случаи това дори ще намали стойността му. Това, което го прави винтидж или антика, е качеството на изработка, което се свързва с определени епохи.