Diana off Duty

Синдром на самозванеца – защо всички са по-добри от нас?

Синдром на самозванеца – защо всички са по-добри от нас?

Днес ще говорим за психическото здраве. Това е тема, която ме вълнува силно, тъй като аз самата имам своите си проблеми, които се стремя да преодолея. Теорията ми е, че няма човек, който да е напълно здрав психически, който да наречен ‘нормален’, с когото да се сравняваме. Но абсолютно всички трябва да се опитваме да бъдем този човек, дори и да е невъзможно. Синдром на самозванеца всъщност не е психическо разстройство, но е възможно да произлиза от такова. 

Аз си признавам, че изпитвам страх от провал и често си мисля, че не съм достатъчно компетентна за нещата, които правя. Лично съм изпитвала повечето от симптомите и знам, че е много трудно да си наложиш да излезеш от това мислене. Затова в следващите редове ще ви обясня точно представлява „синдром на самозванеца“ и какво правя аз по въпроса. 

какво е синдром на самозванеца?

Синдромът на самозванеца (impostor syndrome) е психологически феномен, при който индивидът се съмнява в постиженията си и способностите си и има повтарящ се, честно интернализиран страх, че ще бъде разкрит като измамник. Смята, че някак е успял да заблуди хората около него, че е по-способен, отколкото всъщност е. 

Над 70% от хората в някакъв момент от живота си изпитват някакъв епизод на Синдром на самозванеца. За някои е само в първите седмици на нова работа, докато други цял живот се борят с усещането за некомпетентност.

На хората с този синдром им липсва реална преценка за околните, на които им приписват само положителни качества, без изобщо да се замислят, че и те имат негативни такива. Всеки човек усеща тревожност (някои повече от други, но не говорим за това сега), чувства се отхвърлен, глупав, не достатъчно добър в нещо, изпитва срам или вина. 

Бих казала, че някои хора го прикриват пред себе си като си кажат, че просто са реалисти и познават себе си. *кхъм* been there *кхъм*

DianaoffDuty използва affiliate links и някои от нещата може да са изпратени като PR. Това не променя мнението ми за тях. 

Тази статия не е спонсорирана. Прочетете disclaimer за повече информация.

Как можете да познаете синдрома на самозванеца?

Страхувате се, че няма да покриете очакванията на хората.

Може би си мислите, че хората очакват твърде много от вас; че не сте способни да покриете тези очаквания. Мислите си, че хората ви виждат като много по-способни, отколкото всъщност сте. 

Избягвате допълнителни отговорности.

Хората с този синдром често се затрупват са работа и избягват всякакви допълнителни дейности. Например, шансът да се включат в благотворителни дейности е нисък, защото това би могло да ги разсее и качеството на изпълнение на другите им задачи да падне. 

Успехът ви винаги се дължи на външни фактори.

Причината за успеха ви винаги се дължи на късмет, шанс и всякакви външни фактори, но никога не е защото просто сте компетентни и можете. Също така вярвате, че трябва да работие много повече от останалите хора, за да успеете и че за всички други е много по-лесно, защото те имат тези знания. 

Порочният кръг на съмнението.

За хората, страдащи от синдрома на самозванеца, успехът събужда един порочен кръг, в който всеки път, когато постигнат нещо, започват да се съмняват все по-силно в качествата си и да е все по-убедени, че ще бъдат разкрити като измамници. Това от своя страна ги бута да се доказват повече, че са способни и това води до повече успехи.  

постявате си Нереалистични цели.

Често целите , които си поставяте, са нереалистични и неизпълними (например да научите нов език за 1 месец в самоизолация), което води до самосъжаление и страдание. Силният страх от провал кара индивидите да надминават себе си във всяка задача и да изпълняват работата си на много по-високо ниво от очакваното. 

Не сте удовлетворени от работата си.

Може вече да сте свикнали с работата си и да не я усещате като голямо предизвикателство, но страхът от провал да не ви позволява да се пробвате за друга позиция или да потърсите нови възможности. 

Избягвате да искате повишение.

Хората, които страдат от синдрома на самозванеца, обикновено отричат способностите си. Избягват да искат повишение, защото просто не вярват, че го заслужават. Смятат, че работата, която вършат, не е на достатъчно високо ниво. 

diana off duty
diana off duty

Типове.

Доктор Валъри Йънг, която е смятана за експерт в областта на Синдрома на самозванеца, разпознава 5 основни типа ‘самозванци’. Не бих искала да излезе сякаш казвам, че не е права, но бих казала, че е напълно възможно да припознаете части от себе си във всеки един от тях. Това не ги прави по-малко валидни. Хората сме комплекси същества въпреки, че на някои изобщо не им личи и не смятам, че е нужно да се ограничаваме само в един тип. Или иначе казано, събуждам си безспокойството, ако трябва да избера кое от всички съм, защото аз самата се припознавам в повече от един тип, просто в различни области на живота ми. 

експертът.

Той няма да усети удовлетворение от изпълнението на дадена задача, докато не научи абсолютно всичко в областта. Те търсят нова информация постоянно, което им пречи да завършат проектите си. 

Хората, които не кандидатстват за определени позиции, защото не мислят, че имат качествата за тях, биха попаднали в тази категория. 

Перфекционистът.

Хората, които се стремят към съвършенство, често изпитват и безспокойство, съмнение, притеснение, особено когато не успеят да постигнат целите си. 

Този тип хора обикновено не са доволни от работата, която са свършили. Обикновено се фокусират върху нещата, които са можели да направят по-добре, вместо да се поздравят за тези, които са свършили добре. 

Природният гений.

Този тип хора обикновено учат много бързо и придобиват нови умения, но често се чувстват слаби и засрамени, когато не успеят. 

Този тип хора забравят, че абсолютно всеки човек се налага да надгражда знанията си постоянно и е рядкост да научиш нещо от раз.

Солистът.

Също познат като здравият индивидуалист, солистът предпочита да работи сам и вярва, че ако помоли за помощ, ще покаже собствената си липса на компетентност. 

Солистът обикновено ще откаже помощ, за да докажат стойността си като индивидуална личност.

Супергероят.

Той обикновено изпъква във всички сфери, главно защото се стараят ужасно много. Много работохолици могат да бъдат класифицирани като ‘суергерой’.

Този свърхтовар, който поемат, ще довере до burnout, който може да афектира физическото и психическото здраве, както и връзките на човека с хората около него.

dianaoffduty

какво правя аз?

Може би би било лесно да кажа ‘просто не му обръщам внимание и си продължавам живота’. В днешно време това е много използван израз, който дава фалшиво чувство за помощ. Но това за мен е чисто отбиване на номера. Най-лесно е да кажеш на някого да не обръща внимание на нещо. Само че така не помагаме с нищо. 

Истината е, че правя точно обратното. Когато попаднеш в мисленето, че не ставаш, че не заслужаваш да си на мястото, на което си, е супер трудно да си кажеш, че това е плод на собствената ти психика е. Защото ти не го виждаш, но го знаеш. Вътрешно си мислиш, че го знаеш и че си успял да заблудиш хората около теб.

Често забравяме, че мнението ни за нас самите се гради на това, което мислим, докато мнението ни за околните се гради на това, което виждаме. Докато при себе си виждаме всеки страх, всяка несигурност и всички неща, за които се тревожим, при околните виждаме само крайния резултат. Ако ви е интересно – попитайте някой приятел като какъв човек ви вижда, ще останете учудени.

За всички неща, които изпитвам, винаги гледам да съм в тотално състояние на осъзнаване (insert Ross Geller ‘unagi’ gif here). Защо се чувствам щастлива, защо не съм щастлива, за какво се безспокоя. Когато знам причината, започвам да мисля за собствените си очаквания в случая. Малко помага и да започна с драматизиране пред приятелите си. Сори. 

Когато знам каква е причината за това, което усещам и какво бих могла да направя по въпроса, започвам да осъзнавам дали нещата, които мисля, са реални или не. 

Пътят към някакво психическо здраве е бавен и труден, но всички го вървим. Някои са като модел на Седмицата на модата, други сме пияният съсед на мача на детето му, но важното е да сме там. 

а вие самозванци ли сте?

Want to share?

Вашият коментар

Close Menu
bg_BG
en_GB bg_BG